Да кажа, че бях завладян от „Паразит“ от началото до края е меко казано; неговият стил на заснемане с проследяващи кадри е очарователен. След като гледах няколко корейски филма по време на Лондонския корейски филмов фестивал, бях запознат с обичайните жанрове, използвани в такива филми, но „Паразит“ изглежда ги предизвика всичките! „Паразит“ е комедиен, по особен начин, той също е трилър, обхваща класовите разделения и също така представлява семейна история наред с други жанрове, и следователно е вероятно да се хареса на всички възрасти.

„Паразит“ наистина заслужава да бъде гледан на кино, за да оцените неговите нюанси и стилна кинематография. Като обобщение, за да избегнем спойлери, „Паразит“ разказва историята за взаимодействието между фамилия Парк и безработното семейство Ким, чиито контрастиращи светове се сблъскват с дълготрайни последици.

[...] Пон Джун Хо успява да събуди интереса на публиката с ярко осветени кадри, съчетани с ефективното използване на вътрешното пространство, и е изненадващо да осъзнаем, след 2 часа и 12 минути продължителност на филма, че повечето от сцените се случват в дома на семейство Парк. Светските елементи на домашния живот са показани с интригуваща перспектива, показваща таланта на Пон Джун Хо. Постепенно ще се насладите на неговата красота и изобретателност, тъй като „Паразит“ убеждава, че работи само на едно ниво, но всъщност е многопластов и изобразява социалния реализъм с емпатия и патос.

Актьорският състав е примамлив за гледане, всяко лицево движение и действие е подчертано, дори простото качване или слизане по стълби може да придаде скрит смисъл, който камерата фрагментира. Нива на безпокойство също се създават по силата на това ефективно използване на пространството с необичайни ъгли на камерата и драматични метеорологични условия, които засилват това усещане. В „Паразит“ има сюрреалистична природа, която се подчертава от музикалния фон, а освен това филмът приема елементи на абсурда, измислени по толкова гениален начин, че е истинска кинематографична магия. Очевидната злокобност на „Паразит“ със сигурност ще ви държи приковани и няма да се почувствате чужди на кинематографичната школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са много впечатляващи и добавят широта към ролите си, създавайки привързаност, като същевременно изглеждат безпроблемно готини. Когато Ки У и Ки Джонг Ким работеха в дома на семейство Парк като частни учители, те несъмнено олицетворяваха това ниво на безгрижен, занижен авторитет, създавайки аура на мистицизъм с използваните неизказани, почти митични техники за обучение. Много просто, актьорите Парк Со Дам и Чой У Сик, като Ки У и Ки Джонг, са завладяващи за гледане в различните направления, които „Паразит“ следва, и осъществяват тези изпълнения безпроблемно, като по този начин канят публиката да бъде на тяхна страна.

[...]„Паразит“ е забележителен екземпляр на изключително умелото филмопроизводство, той просто е филм, който трябва да се види, и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на общата му премиерна дата в Обединеното кралство.

Твърдението, че „Паразит“ ме завладя от самото начало до края си, е меко казано – стилът на заснемането му с проследяващи кадри е изключително увлекателен. След като вече бях гледал няколко корейски филма в рамките на Лондонския фестивал на корейското кино, бях запознат с типичните за тях жанрове, но „Паразит“ изобщо не се вписваше в тях. Наред с всичко друго, „Паразит“ има елементи на нестандартна комедия, но също така е трилър, сближава класовите различия и разказва семейна история, затова е вероятно да хареса на зрители от всякакви възрасти.

„Паразит“ наистина си заслужава да се гледа на кино, за да се оценят нюансите и стилната му кинематография. Накратко и без издаване на сюжета, „Паразит“ разказва историята за взаимодействието между семейство Парк и безработното семейство Ким, чиито контрастиращи светове се сблъскват един с друг с дълготрайни последици.

[...] Бонг Джун-Хо успява да прикове интереса на зрителите със светли кадри, съчетани с ефективното използване на закрити пространства, и е изнанадващо след 2-та часа и 12-те минути на филма да осъзнаеш, че всъщност повечето сцени се разиграват в дома на семейство Парк. Обикновените елементи на домашната среда са показани от интригуваща перспектива, която демонстрира усета на Бонг Джун-Хо. Действието се нагнетява постепенно, за да се насладите на красотата и находчивостта на „Паразит“, докато филмът ви убеждава, че се развива само на едно ниво, а всъщност е многопластов и обрисува социалния реализъм със съчувствие и патос.

Действащите лица са омагьосващи за гледане – всяка мимика и всяко тяхно действие са подчертани, като дори най-обикновеното качване или слизане по стълби може да носи скрито значение, фрагментирано от камерата. Ефективното оползотворяване на пространството чрез необичайни ъгли на камерата поддържа усещането за безпокойство, а драматичните климатични условия го засилват. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, подчертан от музикалното оформление, а филмът използва и елементи на абсурда, приложени по такъв оригинален начин, че се получава истинска филмова магия. Видимата странност на „Паразит“ със сигурност ще прикове вниманието ви и би паснала добре във филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са впечатляващи и обогатяват ролите си, като ги правят реалистични и близки до зрителя, а същевременно изглеждат непринудено стилни. Когато Ки-Уу и Ки-Джонг Ким работят като частни учители в дома на семейство Парк, те определено въплъщават максимално нивото на безгрижен, сдържан авторитет, създавайки аура на мистицизъм с използваните от тях неизказани, почти митични техники на преподаване. Казано накратко, актьорите Парк Со-Дам и Чой Уу-Сик (във филма Ки-Уу и Ки-Джонг) завладяват вниманието на зрителите в различните посоки, в които се развива действието на „Паразит“, и изнасят ролите си безупречно, спечелвайки симпатията на публиката.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умела режисура. Този филм не бива да се пропуска и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на публичната му премиера за Обединеното кралство.

Да кажа, че бях завладяна от „Паразит“ от началото до края, е слабо казано. Неговият стил на заснемане с помощта на фартово движение на камерата е очарователен. След като бях гледала няколко корейски филма по време на Лондонския фестивал на корейския филм, бях запозната с обичайните жанрове, използвани в такива филми, но „Паразит“ сякаш не се поддаваше на сравнение с нито един от тях! „Паразит“ е комедия, по странен начин при това, но също така е трилър, който разгръща темата за класовото разделение, наред с други жанрове, и ни разказва семейна история, и затова вероятно ще се хареса на зрителите от всички възрасти.

„Паразит“ наистина заслужава да се гледа в киносалон, за да се оценят нюансите му и стилната кинематография. Накратко казано, за да избегнем ефекта на спойлерите, „Паразит“ разказва историята за взаимоотношенията между семействата Парк и Ким, второто от които е безработно, чиито контрастиращи светове се сблъскват с дълготрайни последици.

[...] Пон Джун Хо успява да предизвика интереса на публиката с ярко осветени кадри, съчетани с ефективно използване на вътрешното пространство, и с изненада разбираме, че при киноповествование, продължаващо 2 часа и 12 минути, повечето сцени се случват в дома на семейство Парк. Прозаичните елементи на домашния уют са показани в интригуваща перспектива, демонстрираща таланта на Пон Джун Хо. Действието във филма се разгаря на бавни обороти, но ще се насладите на прокараните в него красота и находчивост, тъй като „Паразит“ ни оставя с убеждението, че се развива само на едно ниво, но всъщност е многопластова продукция, описваща социалния реализъм с чувство на съпричастност и патос.

Играта на актьорския състав е завладяваща, всяко движение на лицето и всяка сцена са подчертани, дори самото изкачване и слизане по домашното стълбище носи скрит смисъл, който камерата фрагментира. Благодарение на ефективното използване на пространството, във филма са пресъздадени различни нива на тревожност, а необичайните ъгли на камерата и драматичните метеорологични условия засилват това усещане. „Паразит“ има сюрреалистичен характер, който се подчертава от неговата музика, а освен това в него са втъкани елементи на абсурда, сътворени изключително изкусно, което го превръща в истинско кинематографично вълшебство. Очевидната зловеща нотка на „Паразит“ със сигурност ще ви държи в напрежение и няма как да не откриете общи черти с похватите на филмовата школа на „Зоната на здрача“.

Актьорите са много впечатляващи, придават широта на ролите си и умеят да предизвикат емоционален отклик у зрителя, като същевременно изглеждат непринудено готини. Когато Ки У и Ки Джонг Ким работят в дома на семейство Парк като частни учители, те действително са олицетворение на онзи тип образователни специалисти – равнодушни, но привлекателни, които създават аура на мистицизъм с неизказаните си, почти митични техники на преподаване. Просто актьорите Парк Со Дам и Чой У Сик, в ролята на Ки У и Ки Джонг, са завладяващи в различните посоки, в които ни отвежда „Паразит“, и изпълняват тези роли с лекота, като приканват публиката да бъде на тяхна страна.

[...] „Паразит“ е забележително произведение на изключително умело филмово изкуство. Това е филм, който трябва непременно да се види и затова очаквам с нетърпение да го гледам отново на датата на пускането му на широк екран в Обединеното кралство.